Българските управници страхливо изчакват обща позиция на ЕС
Историята помни доста случаи, когато събития, обявени за начало на нова „светла” ера, всъщност са се оказвали пролог към големи трагедии. Достатъчно е да припомним, че мнозина са наричали Първата световна война „войната, която ще сложи край на всички войни”. Или триумфа, с който Чембърлейн е размахвал текста на Мюнхенското съглашение, обещавайки „мир до края на живота на това поколение”. Един от самотните гласове, противопоставили се на такъв тип еуфория, е този на Чърчил, предупредил: «Сега избирате чест вместо война, утре ще сте без чест и във война!» Тези дни именно въпросната реплика на Чърчил бе цитирана от известен чешки политически коментатор, който направо заяви: «ЕС се е побъркал по въпроса за Косово».
На фона на тези и много други уроци на историята не може да не прави впечатление липсата на официална позиция от страна българските институции, които страхливо изчакват формирането на някаква невъзможна обща позиция на Европейския съюз. В същото време напрежение и опасения очевидно има, което личи от разнобоя в изказванията на представители на тройната коалиция. Соломон Паси почти заплака от радост (както постъпва при всяко американско решение) и видя в едностранно обявената косовска независимост «край на нестабилността». Представителите на БСП намекват за рискове и опасности, но не казват нищо конкретно. Президентът Георги Първанов, на който обикновено трудно му се затваря устата, сега мълчи като риба.
Но проблемът не е в липсата на думи, а в очевидния дефицит от идеи, анализи и готовност за действие от позициите на нашите, български национални интереси. А че ще се наложи да се действа, личи дори само от факта, че правителството на Косово е поискало помощ и то часове след като се обяви независимостта. Става дума за доставки на ток, храни, лекарства и транспорт. По-конкретно, екипът на Хашим Тачи се е обърнал към българското правителство с предложение наши транспортни фирми да поемат доставките за Прищина. Някои представители на бизнеса побързаха да обявят, че «обявяването на независимостта е крачка напред за инвеститорите, за хората, които търгуват и в момента с Косово», макар и с уговорката, че особено важно е страната ни да има подписани документи с Косово, «защото това ще позволи част от огромният паричен поток, който тече там, да бъде усвовен от нашите фирми».
Толкова безоблачно ли е обаче небето над Балканите, а и над целия Европейски съюз след обявената независимост? Уви, не.
На първо място,
Перспективата не е толкова розова
От години вече албанските политици в Косово манипулират своите избиратели, че с получаването на независимост Косово навлиза в своята златна ера. Истинската картина е друга: въпреки подкрепата от най-големите западни държави, Косово се носи към независимост от втора класа, което означава, че страната няма да може да стане член на редица важни международни организации, като ООН например.
Единствената евентуална възможност се очертава по отношение на Съвета на Европа, в който днес влизат 41 държави. Дали и как Косово може да се присъедини към организацията не е съвсем ясно, тъй като независимостта на провинцията е оспорвана в международно-правно отношение. Русия и Сърбия, а вероятно и редица страни от ЕС като Кипър, Испания, Гърция и Румъния няма да признаят Косово като суверенна държава.
На второ място, едностранният демарш на Прищина породи
сериозна тревога от «ефекта на доминото»
в редица други страни, в т.ч. от Европейския съюз, изправени пред предизвикателствата на сепаратизма. Най-силно чувство за застрашеност се усеща в Македония, където вече се изразяват опасения за целостта на страната. Повечето македонски наблюдатели смятат, че веднага след обявяването на косовската независимост исканията на албанците в Македония за повече права ще ескалират. Това ще дестабилизира политическия живот в страната, където настоящето правителство на Никола Груевски печели част от високия си рейтинг чрез твърдата си позиция срещу Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, най-силната албанска партия в Македония.
Но и редица от старите членове на ЕС изразяват все по-силно безпокойство. Така например, Испания, където най-силни сепаратистки тежнения се усещат в страната на баските и в Каталуния, вече заяви, че няма да признае едностранната независимост на Косово. Аргументите на испанското правителство са: липса на европейски консенсус, рискове за стабилността на Балканите и незачитане на базисни норми на международното право.
Факт е, че независимостта на Косово ще налее вода в мелницата на европейските сепаратистки движения, мечтаещи да се освободят от опеката на националните държави, които все повече се размиват в рамките на ЕС. На практика вече бе създаден прецедент за признаване на "нация без държава" - идея, скъпа на баските и каталунските националисти. Редица изследователи и анализатори предупреждават за верижните последици от разрушаването на идеята за ненарушимост на границите, утвърдила се след Втората световна война. Тези промени несъмнено ще бъдат използвани от различни движения, които пледират за нови граници на картата на Европа, аргументирайки се на етнически, езикови или културни критерии.
Пресен пример е развоят в Белгия, където националистическата партия Нов фламандски алианс, близка до бъдещия премиер християндемократ Ив Летерм, е на мнение, че в случая с Косово "правото на самоопределение на народите е най-важно". Тя призовава Белгия да подкрепи независимостта на провинцията - перспектива, която съвсем не радва белгийските депутати франкофони. Пред в. «Монд» фламандският националистически водач Барт де Вевер изрази тезата си съвсем ясно: "Европа може да регулира нашето функциониране и солидарни отношения. Защо трябва да се инатим да поддържаме този междинен покрив, наричан Белгия?"
Проблемът е в това, че все още не съществува единно приет международен стандарт за независимост. Според Марк Платнър, заместник-главен редактор на авторитетното американско списание "Journal of Democracy", „трябва да дадем на народа правото да реши, но преди това трябва да решим за кой народ става дума”.
Накрая, възниква и принципния въпрос относно последиците от
Поставянето на целесъобразността над правото и справедливостта
Например, при твърдения от рода на това, че «Косово на практика е независимо и трябва да признаем реалните факти». Нека оставим настрана общите съображения за опасността от демографския признак като водещ държавно-образуващ фактор. Още по-трудна е сегашната ситуация около Косово, защото историята на т. нар. движение за независимост е доста мътна. Наред с убедени демократи сред главните действащи лица на тази борба можем да открием автентични терористи, нарко-барони и стопрпоцентови криминални типове. Нека припомним само, че Армията за освобождение на Косово на Хашим Тачи (с прякор Змията) до 1998 г. беше в американския списък на терористичните организации. В един момент терористите и нарко-бароните се събудиха борци за свобода и човешки права – грешка, която американците са правили и със Саддам Хюсеин, и с генерал Нориега.
Този двоен стандарт носи допълнителен риск – че на много места по света, а може би и в Европа създаването и признаването на такава държава ще се изтълкува като победа на радикализма. Като триумф на политиците, които постигат целта без оглед на средствата - наркотици, убийства, терор. Допускането, че е позволено една организация да се финансира от наркотици, щом това води към независимостта, неизбежно ще поощри тероризма и ще даде крайно нежелателен модел за подражание.
Особено притеснително е, когато това се случва на стотина километра от границата ни, и когато управляващите съзнателно бягат от сериозен дебат по въпроса. А иначе, както знаем, българската история е пълна с примери, когато «единствено правилните и целесъобразни» решения по-късно са били определяни като «национални катастрофи».
На снимката: Албанско момиче кара колело покрай стена с благодарствени графити към държавите, подкрепили независимостта на Косово.
Снимка ЕРА/БГНЕС
Автор: Александър Маринов
Прочетена: 223
