Уловиха само шестима, останалите - ясни до 30 години
Измамите са често срещани още от древни времена. Спортът не прави изключение – от античните състезания по сумо до най-модерните дисциплини като бейзбола, атлетите не подбират средствата за успех. В този смисъл няма как да е различно и на олимпийските игри.
Макар Международният олимпийски комитет да обяви победа над допинга в Пекин, позитивните резултати на шестима хвърлиха сянка върху най-голямото спортно състезание.
В капана на WADA
(Международната антидопингова агенция) попаднаха петобойката Людмила Блонка и щангистът Игор Разоровов от Украйна, испанската колоездачка Исабел Морено, корейската състезателка по спортна стрелба Ким Йон Су, виетнамският гимнастик До Ти Нган Туон, гръцката хърделистка Фани Халкиа. Така хванатите със забранени стимуланти на олимпиади, откакто МОК въведе допинг-тестове за Мексико`68, станаха общо 87.
Тези случаи сериозно подкопаха доверието към игрите, към които има презумпция за феърплей като най-висока ценност. „Трябва да върнем доверието към игрите, иначе сме морално банкрутирали. Все едно казваме на децата си: Гълтай пълни шепи с хапчета, ако искаш да успееш - заяви наскоро шефът на WADA Джон Фейхи. – Наивно е да смятаме, че няма да има допинг на игрите, но при целия прогрес на науката през последните години шансът на измамниците да се измъкнат стана доста голям.”
WADA направи 4500 теста по време на игрите, което е 25 процента, отколкото бяха в Атина. Преди 4 години бяха заловени 26. В момента се обмисля по-тежки санкции за първо прегрешение – забраната да се вдигне от 2 на 4 години. Всичко това доведе до
огромен брой тестове още преди игрите
където също бяха хванати доста състезатели. Резултатите от някои от тях например тотално объркаха волейболните ни национали и те не приличаха на себе си в Пекин. През пролетта положителни проби дадоха гръцкият и българският отбор по вдигане на тежести, а през юли 7 топ атлетки от Русия пък бяха извадени от състава заради съмнения за манипулация на пробите им с урина.
Макар феноменалните рекорди на Майкъл Фелпс (спечелил осем златни медала) да засилиха подозренията към плувците, президентът на международната федерация по плуване Мустафа Ларфауи е по детски уверен, че един ден спортът ще е чист. „Това е война, която ще спечелим. Винаги ще има измамници, но ние трябва да им отнемем възможността за изява”, сподели Ларфауи. Не така обаче стоят нещата в леката атлетика. Там мнозина вече узряват за идеите допингът да бъде позволен. Експерти твърдят, че новите технологии са основен фактор на тази олимпиада да се поставят толкова много рекорди. Най-елементарният пример са новите костюми за плувците, които позволяват до два процента по-добри времена. Има и други примери – електрическо стимулиране на мускулите; гълтане на хранителни добавки, изработени от химици; обувки за бягане от специални пружиниращи въглеродни фибри и т.н.
Статистически погледнато, днешните атлети едва ли са по-надарени от предшествениците си, но въпреки това рекордите не спират да падат. Природата очевидно е подпомогната. При целия технологичен прогрес се използват и забранени неща, които лабораториите на WADA още не могат да открият. Може би затова пробите, взети на тази олимпиада, ще бъдат пазени не 4 месеца, а 30 години. Така нечия титла от Пекин може да бъде отнета и през 2038 г.
Къде сме ние?
Все по-зле и по-зле
България записа най-слабото си представяне на летни олимпийски игри от 52 години насам. В Пекин`08 участваха 72 български спортисти, а с медали се завръщат само петима от тях - равносметката е 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови. Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка на скиф в гребането, а останалите четири отличия донесе борбата. Станка Златева взе сребро в кат. до 72 кг в женската борба, а Явор Янакиев (до 74 кг) в класическия стил и Радослав Великов (до 55 кг) и Кирил Терзиев (до 74 кг) в свободния стил спечелиха бронз. За последно пет медала сме печелили през далечната 1956 г. в Мелбърн - 1 златен, 3 сребърни и 1 бронзов, но тогава сме участвали с 47 спортисти. По-малко от пет медала България има и през 1952 г. в Хелзинки, когато боксьорът Борис Георгиев-Моката донася първото отличие за родината ни - бронз в кат. до 75 кг. Общо на летни игри след Пекин`08 България е извоювала 212 медала - 51 златни, 84 сребърни и 77 бронзови.
Тенденцията е очевидно низходяща. В Сеул`88 грабнаха 10 титли, в Барселона`92 и Атланта`96 – по три, в Сидни`00 – пет, в Атина`04 – две, сега - една. Цифрите не лъжат, положението става все по-трагично. Златото на Нейкова не е плод на мъдро ръководство, а най-вече личен триумф на устремен спортист, отдал 10 години от живота си на заветната цел. Добре, че бе най-българският спорт – борбата, та да ни отстрами. Допингът срина вдигането на тежести и леката атлетика под нулата. Щангистите ни въобще не заминаха, но напълниха вестниците със скандали, а атлетите ни с малки изключения бяха екскурзианти. Не липсваха и куриози - на една от бегачките й откраднаха шпайковете и тя пет дни не тренира. Прътовете на Спас Бухалов (овчарски скок) пък се загубиха по пътя от летището и дори „преспаха” на една поляна в олимпийското село, преди да бъдат открити. Да не пропуснем и Георги Палазов – плувецът, който забрави да скочи на 100 м бътерфлай и финишира последен в серията си. Други пък бяха взети, само за да попълват бройката, защото така се увеличат и официалните лица в делегацията - Румяна Карапетрова (копие) и Добринка Шаламанова (3000 м с препятствия) бяха принудени да стартират с контузии, но така и не завършиха.
От Атина, когато взехме общо 12 медала, в родния спорт са похарчени близо 20 млн. лева. Дори в ДАМС обаче не знаят къде са отишли тези пари, защото липсва всякаква отчетност, а и крадливите шефове са много. И 10 пъти повече пари да се дадат, няма гаранции, че в Лондон през 2012-а ще имаме повече медали. В България се лежи на стари лаври по отношение на подбор, методика, възстановяване, специалисти. А светът не спира да се развива и усъвършенства.
По $ 51 000 за китайските шампиони
Олимпийските шампиони на Китай ще вземат награди от по 51 хиляди долара, което е почти двойно на тези, които получиха в Атина през 2004 година. Инициативата тръгна от китайския заместник-министър на спорта Сяо Шан, съобщиха медиите в Пекин. Златните медалисти взеха по около 20 хиляди долара през 2004 година, каза Сяо.
Китай измести САЩ като световно име в спорта, след като успя да завоюва 51 златни медала, с което и показа най-доброто олимпийско представяне за всички времена. Интересното е, че китайското държавно ръководство отделя значителни парични средства за подготовката на спортистите за олимпийските състезания. За тренировки и подготовка на всеки олимпиец се отделят по 1,8 милиона долара годишно.
Снимки БГНЕС
Автор: Иван Недялков
Прочетена: 470
