Започва сериалът „Тройната коалиция” срещу „Тройната опозиция”
Ленивият отпускарски сезон е към края си и в меката, но само заради глобалното затопляне, есен ще наблюдаваме развитието на няколко политически сюжета. Едва ли към климатичните промени ще бъдат добавени и повишени температури, предизвикани от движението на опозиционните тела в пространството. Едва ли оптимистичен есенен европейски доклад ще промени парадоксалното разминаване – правителството да вижда управлението си като успех, а 80 процента от социолгическите единици в проучванията да мислят, че управлението се е провалило.
Отново ще се жужи и шумоли
но големият есенен плод - предсрочни избори, едва ли ще узрее при този капацитет на подхранващите почвата му вещества.
Преди около 7 години, когато на политическтата сцена се появи движението на Симеон Сакскобургготски, единодушно анализаторите възкликваха, че това е краят на двуполюсния модел, че най-после обществото ще се деполитизира, хората все по-малко ще се интерсуват от политика. Никой обаче не прозря, че когато това се случи, което и да е правителство губи възможността да управлява деполитизираното общество.
Границите между самите партии също се размиха и то не само в България. Но само в България търсенето на алтернативи на управлението, съответно движението напред и развитието на опозиционните партии, също застина до нивото популистко говорене.
Още сме в подходящия сезон, за да споделя асоциацията, която получавам, докато мисля за това. А тя е: мараня – жега, неподвижен въздух, жужене и ужасно желание да полегнеш на сянка. И така, изпод сянката, се появи изумителното решение на три опозиционни партии или както ги наричат вече „тройната опозиция”, с подписка и обществен дебат да подменят управлението. Дали това е максимумът им възможности? По-скоро – да.
В дясно продължава борбата за надмощие
Личностните амбиции отдавна изместиха платформите и връзката с избирателите. Процентите подкрепа са все така ниски. Въпреки това опозицията упорито иска предсрочни избори. И това обяснение го имаме назад във времето. Десницата в България е идвала на власт винаги след предсрочни избори. По схемата криза – излизане на улицата - предсрочни избори – власт. Рефлекс, който продължава да се задейства . Но в днешната действителност едва ли може да регистрира успех на експеримента, както при кучето на Павлов. Не само заради това, че лампата, събуждаща първосигналните рефлески, свети отдавна. Предсрочни избори се предизвикват по няколко начина: чрез парламентарна криза и чрез уличен натиск. Или пък, ако самите управляващи не решат да използват онзи трик, когато за да запазят поне малко рейтинг, сами излизат от властта.
Парламентарната криза е трудно постижима. Тройната коалиция започна управлението си с 169 депутати мнозинство. Независимо от люспите, към момента те са около 150, пък и незаявили се поддръжници от другите партии също не биха липсвали. Така че единственият начин за криза в Народното събрание е самите тези около 150 депутати да решат да излязат от парламента. Като добавим факта, че за мнозина от тях това ще е последната възможност да търкат депутатските банки, няма как да се случи.
Следващата възможност – митинги, стачки, блокади. Добре е да се събудят заспалите през 1997-а. Броят на автомобилите, Коледното пазаруване или закупените имоти показват, че важното условие за излизане на улицата – да е измъкнат и последният лев от джоба - не съществува в драматичните размери от преди 11 години. Правят се
опити да се заиграе отново със синдикатите
Но вероятността да се привлекат Тренчев и Христов за съмчишленици също не е голяма. От изказванията им съдим, че си дават сметка за негативите, които ще донесе участието им в политическия процес. Пък и казват, получили са си сградите, които обитават, безвъзмездно от държавата.
А третата възможност – властта сама да предизвика избори, също не ще да стане. И заради причините, посочени малко по-горе, но и заради това, че нашата политическа класа няма необходимото ниво на зрялост, за да го направи. Както виждаме, ситуацията в страната въобще не зависи от опозицията. Затова и подписка и дебат, макар и приети с насмешка, май е единственото нещо, с което да разшумят и да покажат на електората, че ги има там някъде под сянката. Макар че в дебатите, колкото и да са важни думите, още по-важно е кои хора ги изричат, както и къде и какво са правили преди години в друга позиция. А българинът вече е със здраво вкоренено отношение по въпроса. И то е синтезирано в израза – „ И тия, и ония - все едно и също”.
Фактор № 4
След 2007-а се добави и фактор номер 4, участващ в управлението на държавата ни. Европейският съюз. Предстоят нови доклади. Негативната оценка в тях ще повлияе по-скоро върху изборите догодина. Очаква се, че десните ще работят оценката на Брюксел да е лоша. Но стане ли известно това в публичното пространство, тя ще бъде упрекната, че в името на властта черни името на България и не зачита интресите на хората.
И с началото на новата есенна сесия в политиката правителството също продължава да бъде объркано. Около последната критика от ЕС уловихме симптома. Предпочита да обвинява за проблемите си медиите. Объркано е, защото знае, че трябва да направи нещо решително, но не знае какво да е то. Би трябвало да е объркано и от слабостта на опозицията, а не да се радва. Защото липсата на алтернатива винаги отваря път на неочакваното. А иначе проблемите не идват от медиите, а от това ,че управляващите виждат каквото искат да видят – магистрали, работещо МВР, работеща съдебна система, липсата на приятелски кръгове, обществено доверие и т.н. Кой да им каже,че това е убийствено и последиците се плащат дълго!
Новият политически сезон идва, като част от започналата вече предизборна кампания. Настанете се удобно, с купа семки пред екрана „България”. Ще гледаме „Тройната коалиция” срещу „Тройната опозиция”. Какъв спектакъл ще е това – сценарият винаги може да изненада прогнозите. Затова ще следим внимателно и ще коментираме пак.
Автор: Лора Янова
Прочетена: 443
