И най-бедни в ЕС, пак чакаме някой друг да оправи кашата
Наскоро шотландският вестник “Трибюн” публикува изследване, според която българите и украинците са най-недоволни от живота. Според това проучване шотландците са сред най-щастливите народи в Европа, като са изпреварени само от Швейцария и Дания, но са преди Финландия и Швеция. Това не е първото изследване, в което България фигурира като страна, изпълнена с песимизъм и отчаяние. Като че ли Европейският съюз още повече ни изпълни с черни мисли, след като българинът разбра, че реки от мед и масло няма да потекат. Колкото и прекрасни статистики за развитието на страната да показват хората с власт в момента, все пак българите има за какво да се ядосват. Но основно трябва да се ядосват на себе си.
Заплатите ни срам за ЕС
Средните възнаграждения у нас са почти двойно по-ниски от тези в Румъния и почти 19 пъти по-ниски от тези в Германия, сочат данни от изследване на Федерацията на европейските работодатели. На дъното на съюза сред страните членки на ЕС са Испания, Гърция и Португалия. Средните седмични доходи в Португалия са едва 28% от тези в Германия. В Дания на час се плаща по 35 евро, в Швеция - 33,40 евро, в Белгия - 33,10 евро. Това са фактите. Е има и такива, които четкат националното ни самочувствие. Например, че докато българите са имали вече своя азбука, тези нации все още са формирали езика си. Което погледнато отвсякъде е повод за национална гордост. Но не е досдтатъчно за национална „ситост”.
Сравненията продължават. У нас един работник в частния сектор печели 1,2 евро на час, а в Румъния 2,2 евро. Минималната заплата у нас е 110 евро, около 13 пъти по-ниска от тази на британците. Словенците са най-добре платените граждани сред новите страни от ЕС. Те печелят почти 6 евро на час. След тях се нареждат хърватите и чехите, които печелят средно около 5 евро за час. Въпреки ниските разходи за труд, България не е сред най-атрактивните страни за инвестиции основно заради ниската квалификация, липсата на достатъчно подготвени специалисти и ниското ниво на трудова организация.
Зад граница работят над 1 милион българи, част от тях с добра квалификация и възможности, но те не се връщат в България. Те, както и повечето нашенци, които продължават да живеят в България, са недоволни, малко от тях виждат потенциал за развитие в страната си и не откриват глътка въздух в живота си на родна земя.
Ежедневието на мускули
е изморило и обезсърчило българите, особено по-възрастните, които са очаквали след “вятъра на промяната” през 1989 година да видят “светлина в тунела”.
Друга голяма болка “от българската кухня” е цената на тока и парното. Всеобщият негативизъм срещу електроразпределителните дружества и топлофикациите почти е прераснала в “гражданско неподчинение”. Управляващите често изтъкват, че в България енергията е много евтина, но изследване на Евростат опровергава тази позиция.
Българинът плаща седмата най-висока цена на електроенергията в Европа, ако тази цена се разглежда в контекста на покупателната способност на гражданите. Т.е.в Европа ние сме на седмо място по цени на електричество, съотнесени към нашите доходи. Фактът, че българинът дава почти половината си месечни доходи за храна и отопление, налива още масло в отдавна кипящото недоволство.
Изводите на експертите са, че от влизането на страната ни в ЕС българите живеят по-лошо. Твърденията на някои специалисти, че след 2007 година страната ни започва нов преход, може да се превърнат в реалност. Официално разпространяваната позиция, че доходите изпреварват инфлацията, като че ли не стъпва на твърда почва и повечето нашенци не се връзват на подобни изказвания. А и изчисленията сочат точно обратното на розовите приказки на властимащите.
Причина за недоволство е и високата осигурителна тежест. У нас, въпреки ниските корпоративни данъци, осигурителната тежест е една от основните предпоставки за затрудненията на малките фирми. Много от тях не могат да излязат от сивия сектор и не са в състояние да предложат високи възнаграждения на служителите си заради високите осигурителни прагове. Част от дребните предприемачи признават, че за да съществуват, са принудени да подкупят държавен чиновник, за да си осигурят временно благоденствие.
Временните решения, които масовият българин е принуден да взима, трупат допълнително стрес и недоволство в обществото. Последните данни сочат, че нашенецът дори тегли заеми, за да си плати тока и парното, което означава, че
семейната хазна съвсем е на червено
Докато държавният бюджет трупа излишъци с милиарди, дефицитът в портфейла на едно българско домакинство се разраства.
Животът ден за ден несъмнено води до отбора на песимистите. Хората с хъс и ентусиазъм винаги са постигали успехи, дори и по време на тоталитарния период. Тези, които осъзнават, че времето е пари, не чакат някои да им помогне, а действат на принципа, че лозето иска мотика, а не молитва.
Колкото и да недоволен обаче, българин трудно се наема на всеобщ протест. Дори и да има такива, винаги се намира един Поп Кръстьо, който да предаде борците. Всъщност вече много от протестите имат политическа окраска и по-скоро служат на нечии политически интереси, отколкото да защитават обществените. Истинската френска революция няма корени – “политическа зима” е влязла в сърцето на българина и “патриотите лежат в своите топли стаи”. Духовните ни водачи от Възраждането често са критикували българския народ заради липсата на желание за истинска промяна. Поетът Петко Славейков възкликва “Не народ, а мърша”. Днес не става въпрос за бунт във физическия смисъл на думата. Въпреки, че унгарците например не простиха на Ференц Дюрчани за лъжите, с които ги посипа. У нас обаче стремежът за движение напред липсва. Това се усеща и на държавно ниво. След членството на България в ЕС, страната ни няма приоритети.
Ето руското правителство си постави за своя цел да увеличи брутния вътрешен продукт на страната до такова ниво, че Руската федерация да заеме пето място по растеж на икономиката. Управляващи в Москва подчертават, че това ще увеличи покупателната способност на обикновения руснак. У нас приоритети са “публични декларации”, които нямат срок, а дори и да имат, след това се оказва, че е грешна интерпретацията на приоритета. Политическите манипулации не превръщат “поетическото настроение на гладния стомах” в революционно, а напротив. Апатията се превръща във всеобщ господар, което личи особено по ниската избирателна активност. Политическата система у нас получи една торба сол от Брюксел при последния мониторингов доклад, но желанията за промяна в истински европейци не могат да бъдат посети у нас от европейските чиновници.
В крайна сметка се оказва, че българите трябва да се сърдят сами на себе си. Мозъчният ревматизъм винаги ще ражда недоволство, докато бързата мисъл с точността на лъка на Робин Худ ще движи събитията напред, независимо дали тя е свързана с протест, бизнес или друга инициатива. В тази смисъл приказката “пари няма, действайте” идва точно на място.
Автор: Радостина Петкова
Прочетена: 293
