Историята на момчето от Джулюница, което искаше да се бори на олимпиада
В края на миналата седмица Калоян Махлянов, известен в Япония като Котоошу, влезе в историята на сумото. Роденият в търновското село Джулюница сумист стана първият европеец, носител на Купата на Императора, след като спечели Големия летен турнир в Токио. Така Котоошу сложи край на хегемонията на двамата йокодзуни – Асашорю и Хакухо, които доминираха в надпреварите през последните пет години. „Нямам думи да опиша радостта си. Най-после успях да го направя”, заяви Котоошу в първото си интервю след успеха. Котоошу може да извоюва и най-високия ранг в професионалното сумо - йокодзуна (велик шампион), ако спечели следващия голям турнир в Нагоя през юли. От началото на XVIII век досега само 70 състезатели са били йокодзуна. В момента има двама действащи такива - Асашорю и Хакухо.
В началото на XXI век
Калоян Стефанов Махлянов едва ли е подозирал какво бъдеще го очаква. От 9-годишен се захваща с борбата, като треньор е баща му. Майка му е детска учителка. На 14 години Калоян вече е европейски шампион за юноши в своята категория и тайничко се надява да участва на олимпийските игри в Сидни. Теглото му обаче скоро надвишава 120 килограма. През 1996 г. Международната федерация по борба променя категориите, като максималната е до 120 кг. Така единственият му шанс остава сумото – спорт, който по това време в България познават само от „Евроспорт”. В този миг съдбата му изпраща на помощ една дребничка русокоса жена – Лиляна Кънева. Тя се запалва по сумото след една командировка в Япония. „В края на 90-те години бях една хитра лисица, която караше по-пълничките момчета от клубовете по борба да се пробват в сумото – признава Кънева, който тогава работи за федерацията по борба, а днес е шеф на тази по сумо и член на борда на директорите на Международната федерация.- Калоян бе студент-второкурсник в НСА, когато се яви на един аматьорски турнир. Веднага видях, че има талант и потенциал за сумото, а не в борбата.”
След като поема по новия път, Махлянов бързо става шампион на България, а скоро получава
покана от професионалната школа „Садогатаке”
в Токио да се запише като ученик. В тази школа не може да има повече от един чужденец – за да дойде българинът, месец по-рано е бил изгонен южнокореец. Калоян е изправен пред най-трудния си избор. "Имах проблеми да убедя майка му и татко му да го пуснат. А трябваше да поема и отговорността, че ще напусне университета. За мен бе ясно, че няма път назад, щом веднъж тръгне към Токио”, спомня сиКънева.
Махлянов отива в „Садогатаке”. По-късно признава, че е заминал с мисълта да изкара пари, за да помогне за лечението на болния си баща. По-късно използва спестяванията си, за да купи на родителите си червен форд. Първите дни в Токио са тежки, тренировките – изморителни. Като най-млад член става първи в ранни зори, измита, разтребва, приготвя храната. Типичното ястие за сумистите е яхнията „чанко набе”, която се яде два пъти на ден. Освен това не може да обели и дума на японски. Иде му да се върне у дома при семейството си, дори тръгва, но се връща след по-малко от седмица. В школата му дават японско име:
Кото (цитра) и Ошу (от Европа)
„Кото” се наричат всички състезатели от школата „Садогатаке”.
Българинът е спасен от своята сила. През ноември 2002 г. печели първите три борби в дебютния си турнир и скоро започва да се катери в йерархията, тръгвайки от най-ниската дивизия йонокучи. За по-малко от две години се изкачва с пет нива по-горе (постига 71 победи от 86 срещи), за да стигне до елитната макуучи. Така след само 11 турнира е готов за професионалния си дебют – подобно изкачване не е било по силите на никого от въвеждането на тази система през 1958 г.
През май 2005 г. Котоошу получава контузия в сблъсък с Асашорю. Два месеца по-късно обаче взима реванш, след като избутва монголеца и така слага край на серията му от 20 поредни победи. През ноември българинът вече има зад гърба си 36 победи в 45 мача, което му носи
званието озеки
Постига го също в рекордно кратки срокове – за 19 турнира. Макар да не е най-младият озеки, Котоошу със сигурност е първият европеец. Историята познава още петима с такъв ранг, които не са японци – хавайците Конишики, Акебоно и Мусашимару и монголците Асашорю и Хакухо. Без първия всички впоследствие станаха йокодзуна.
Откакто е озеки, Котоошу непрекъснато е тормозен от травми. Постигна доста добри резултати, но едва сега спечели голям турнир. Всички други озеки вече бяха триумфирали някъде. Критикуват го, че често
използва техниката „хенка”
Т.е. отскача встрани при първия сблъсък. В сумо средите това не говори за висока класа. През последните месеци контузии в коляното и ръката го принудиха да прекрати участието си в два турнира, заради което през януари едва запази званието си озеки.
Висок 203 см, Котоошу тежи в момента 145 килограма. За сравнение бившият йокодзуна Акебоно е със същия ръст, но бе 235 кила. Асашорю пък е също толкова тежък, но е висок „само” 1,84 м.
Сумото не е популярно в България, но в Япония Котоошу се радва на истинска известност. Наричат го Дейвид Бекъм на сумото, а също и Принца на сумото. Може би защото лицето му е хубаво и момчешко. Самият той обаче не обича сравненията. „Защо винаги ме сравняват с Бекъм? Нека веднъж кажат, че той прилича на мен”, къде на шега, къде на сериозно заявява българинът. Славата често има и лоши страни. "Не е лесно да си известен. Трудно е да ходя по улицата, на ресторант или дискотека".
По време на срещите Котоошу често гледа лошо, но изтощителната програма и страхът от евентуални скандали го възпират извън дохиото. Иначе
обича женска компания
Признава, че е фен на певицата Аяя, с която дори участваха заедно в рекламен спот. Българинът често снима телевизионни клипове за кисело мляко. Както е известно, японската компания „Мейджи” има лиценз за продажбата на млечния български продукт.
Макар да отрича, Котоошу все още не може да свикне с японската кухня. Поглъща хамбургери на килограм и обича да си пийва ракийка. Българинът обаче почита традициите на местните, с което печели симпатиите им. „Не искам сумото да се променя, макар че то трябва да бъде в крак с времето. Говори се, че ще го направят олимпийски спорт. Това обаче не значи, че ще допуснат жени. В момента им забраняват дори да стъпват на дохиото.”
Освен сред жените, Котоошу се ползва със симпатията на доста журналисти. Един от ветераните в отразяването на този спорт Асаши Гейно му предрича още успехи. Според него в скоро време ще му бъде променено и името, като към него ще бъде добавена дума, означаваща „ухание на череши”. Това би било огромна чест, тъй като ще копира прозвището на Садогатаке от състезателните му години. „Котоошу мрази да губи, дори повече отколкото Асашорю”, добавя Гейно. – Ако загуби някой мач, в съблекалнята е ад – блъска по стените, чупи душа.”
Снимки: БГНЕС и Булфото
Автор: Захари Неделчев
Прочетена: 332
